Terug naar Encyclopedie
Sociale Zekerheid

Основания за отказ на отпуск за грижа в Тилбург

Правна информация в Тилбург

4 min leestijd
```json { "title": "Основания за отказ на отпуск за грижа", "seoTitle": "Основания за отказ на отпуск за грижа | Правна помощ", "seoDescription": "Работодателят ви отказва отпуск за грижа? Открийте законовите основания и вашите права. Прочетете как да действате!", "excerpt": "Кога работодателят ви може да откаже отпуск за грижа? Открийте законовите основания за отказ, вашите права и как да действате. Прочетете повече за отпуск за грижа и вашите възможности.", "content": "

Основания за отказ на отпуск за грижа: кога работодателят ви може да каже \"не\"?

Отпуск за грижа е законово право, което дава на служителите възможност да вземат временен неплатен отпуск, за да се грижат за болен или тежко инвалиден близък. Въпреки това работодателят ви може да откаже отпуск за грижа в определени случаи. Този материал обяснява кои основания за отказ са законно допустими, как да реагирате и какви стъпки да предприемете, за да защитите правата си.

Какво е отпуск за грижа?

Отпуск за грижа е форма на отпуск, която служителите в Нидерландия имат, за да вземат неплатен временен отпуск, за да се грижат за близък. Това може да включва например болно дете, партньор, родител или друго семейно член. Правото на отпуск за грижа е уредено в Закона за труда и грижата (Wet arbeid en zorg - Waz). Има два вида отпуск за грижа:

  • Краткосрочен отпуск за грижа: максимум 26 седмици на календарна година, разпределени през няколко периода.
  • Дългосрочен отпуск за грижа: за дългосрочна грижа, например при хронично заболяване или инвалидност.

Въпреки че отпуск за грижа е законово право, съществуват ограничения и основания за отказ, на базата на които работодателят може да отхвърли молбата. В този материал разглеждаме по-подробно тези основания и вашите опции като служител.

Законова основа: какво казва Закона за труда и грижата (Waz)?

Правото на отпуск за грижа е уредено в Закона за труда и грижата (Waz), който влиза в сила на 1 януари 2019 г. Най-важните членове, свързани с основанията за отказ, са:

  • Член 2.1 Waz: Дефиниция на отпуск за грижа и кой има право на него.
  • Член 2.2 Waz: Продължителност на краткосрочния отпуск за грижа (максимум 26 седмици годишно).
  • Член 2.3 Waz: Възможност за дългосрочен отпуск за грижа при сериозна нужда от грижа.
  • Член 2.4 Waz: Задължението на работодателя да разреши отпуск за грижа, освен в специфични случаи (основания за отказ).
  • Член 2.5 Waz: Процедурата за подаване на молба за отпуск за грижа.

Според член 2.4 Waz работодателят може да откаже отпуск за грижа, ако:

  1. Служителят не отговаря на условията за отпуск за грижа (например защото лице, нуждаещо се от грижа, не попада под законовата дефиниция).
  2. Молбата е неразумна спрямо обстоятелствата на компанията (например ако отпускът за грижа би довел до неразумно натоварване за работодателя).
  3. Служителят не е предоставил достатъчна информация за лице, нуждаещо се от грижа, или за ситуацията с грижата.

Кога работодателят ви може да откаже отпуск за грижа?

Работодателят може да откаже отпуск за грижа само, ако е приложимо едно от следните основания за отказ. Тези основания са законово уредени и работодателят трябва да ги мотивира ясно.

1. Лицето, нуждаещо се от грижа, не попада под законовата дефиниция

За да има право на отпуск за грижа, лице, нуждаещо се от грижа, трябва да отговаря на следните критерии (член 2.1 Waz):

  • Личе, нуждаещо се от грижа, е сериозно болно или тежко инвалидно.
  • Личе, нуждаещо се от грижа, не е в състояние да живее самостоятелно или има нужда от интензивна грижа.
  • Личе, нуждаещо се от грижа, е близък, като партньор, дете, родител, брат, сестра, свекърва/свекър, тъщови или лице, с което имате дългосрочен и интензивен контакт.

Пример: Ако работодателят ви откаже, защото племенникът ви не попада под дефиницията на \"близък\", това може да е валидно основание за отказ. Въпреки това, ако племенникът ви попада под дефиницията (например защото е сериозно болен и вие се грижите интензивно за него), отказът не е разрешен.

2. Неразумно натоварване за работодателя

Работодателят може да откаже отпуск за грижа, ако молбата би довела до неразумно натоварване за компанията. Това означава, че отпускът за грижа може да доведе до:

  • Претоварване на работата за другите служители.
  • Финансови щети за компанията (например ако става въпрос за ключов момент, като важна презентация пред клиент).
  • Често отпуск за грижа от няколко служители, което застрашава непрекъснатостта на компанията.

Пример: Да предположим, че работите като медицинска сестра в болница и поискате отпуск за грижа, защото детето ви е болно. Болницата може да откаже, ако отделът ви вече е с недостатъчен персонал и отсъствието ви би довело до опасна ситуация за п ```