Исторически увеличения на границата за либерализация в Тилбург

Границата за либерализация на наемната цена е коригирана няколко пъти след 1990 г., за да се намали социалният наемен сектор в Тилбург. Започва от €600 (1990 г.), повишава се до €712,50 (2013 г.), €752,33 (2021 г.) и €808,06 (2024 г.). Тези увеличения, въведени от правителства като Rutte-II и III, реагират на дефицита на жилища и натиска върху жилищните корпорации в Тилбург като WonenBreeveld и Sint Joseph. Цел: създаване на повече среден наем в квартали като Oud-Zuid и Het Zand, и облекчаване на корпорациите за ниски доходи. Политическата дебат в Тилбург се върти около джентрификация; критиците се опасяват от изгонване на средната класа от града поради нарастващи наеми около Spoorzone. Законодавателно уредено в Woningwet и ежегодно индексирано с инфлация плюс корекционен фактор. Между 2015-2020 г. границата остава стабилна на €711, но Wet Betaalbare Huur (2021 г.) води до значително увеличение. Резултат: около 8% от наемните жилища в Тилбург са либерализирани, особено в зони на растеж като Reeshof и Kralingen. Наематели с дългосрочни договори от „пред-либерализационния“ период запазват понякога старите правила чрез преходно право, както е потвърдено от регионалната Huurcommissie. Наемодателите трябва да спазват границата при нови договори, с по-строга проверка от страна на община Тилбург. Бъдеще: възможно допълнително увеличение през 2025 г. поради политики за азот и климат, което добавя натиск към разработките в Piushaven. Източници: Staatscourant, отчети на Huurcommissie и Tilburgse Woningmarktmonitor предоставят детайлни таблици. Това разбиране помага за стратегическо определяне на наемни цени в региона. (218 думи)