Наредбата Рим II урежда не само приложимото право, но и процессуални аспекти като разпределението на доказателственото бреме и прескрипцията при претенции за увреждане, което е релевантно за жителите на Тилбург с трансгранични инциденти. Член 15 разделя: материално право (отговорност) следва Рим II, процессуално право (доказване) – форумното право на съда в Бреда, който е компетентен за Тилбург.
Разпределение на доказателственото бреме
Приложимото материално право определя кой трябва да представи доказателства. Според нидерландското право, например за колоездачи от Тилбург, блъснати от чуждестранни камиони на A58, презумпцията за вина често лежи върху извършителя; френското право изисква по-силно изявление на жертвата, което създава усложнения при претенции след ваканции в Южна Франция.
Срокове на прескрипция
Те попадат под материалното право (член 15), с вариации: пет години в Италия, три в Германия. За жертви от Тилбург при инциденти в Белгия, например на E19 близо до белгийската граница, често важи белгийски срок от десет години с по-кратки срокове за искове. Освобождаване поради невъзможност зависи от правото и местните обстоятелства, като забавяне поради рехабилитация в болницата ETZ.
В делото Diamond Services (C-292/18) Съдът потвърди, че прескрипцията е материална. При смесени претенции, например тилбургска жертва с увреждане от германско работно злополука, се прилага правото за всяка частична претенция.
Практика: Жител на Тилбург с увреждане след гръцка пътна злополука има три години по гръцко право; навременно заведене на дело пред съда в Бреда е от съществено значение. Локални юристи в Тилбург препоръчват двойна проверка на сроковете и сътрудничество с EU партньори за събиране на доказателства.